Saturday, March 3, 2012

Sad story of the mountaineer in Bulgarian translation

ТЪЖНАТА СЛУЧКА С ПЛАНИНАРЯ

На малката страна и големите й планините са малки. Високите Татри са като джобни Хималаи. Колкото и да са малки, все пак и в тях може да се попадне на места, където не ви грози попадане сред тълпи от туристи. Затова и нашият герой, малък упорит планинар, си избра безлюден маршрут по гребените на най-високите върхове. Той принадлежеше към тези наши сънародници, които от душа ненавиждат масите туристи, търкалящи се из страната и неуважаващи елементарните принципи на съжителство с планините. Така той си избра пуст маршрут, където можеше да бъде сам с величието на Майката природа.

Но както често се случва по планините, след няколко часа времето бързо се промени и нашият планинар усети, че самотата не винаги е само приятна. Озова се в във вихъра на бурята на неохраняем планински връх. Бореше се с вятъра, дъжда и студа. Бореше се за живота си, защото загуби посоката си. Изправен срещу мощния порив на ледения въздух, той се бореше за всяка крачка, не просто за да се добере до някъде, а просто за да се движи и не измръзне. Напредваше много бавно и така го застигна нощта. Тя отново му вдъхна надежда. Благодарение на тъмнината, забеляза отдалечена светлина на самотна планинска хижа. Напредваше още цял час, но светлината го водеше. Съвсем на края на силите си, той падна до сами вратата на топлата туристическа хижа.

Посрещна го мощният рев на група немски туристи, които сутринта бяха стигнали до хижата с лифта, където веднага атакуваха бара, при който ги застигна новината, че заради виелицата връщането обратно към хотела е невъзможно. Приеха това с въодушевление и веднага го отпразнуваха с нов рунд от така известната боровичка – словашкия еквивалент на джина. Вечерта обещаваше приятно барово приключение.

Нашият планинар не обърна внимание на всичко това. С помощта на местния персонал тихо изпи чаша горещ чай в един ъгъл, а после успя да се довлече до голямата обща спалня, където рухна облечен на най-близкото легло. Веднага заспа от изтощение. Не сънуваше дълго, от периферията на безсъзнателното бързо го измъкна нещо сурово. Отвори очи и видя пред себе си в мрака ужасна картина - огромен зачервен и труден за идентифициране предмет, който неумолимо се въртеше към него. Изглеждаше като луна или по-скоро като два огледално и заплашително близо свързани полумесеца, нашият герой се вледени от усещането, че цялото небе се върти около наоколо му. Малко преди да успее да изкрещи от ужас, този предмет се стовари върху нашия дребничък, но жилав и трениран планинар. В този момент теглото на две големи, тлъсти, добре угоени тела му въздуха изкара. На нашия герой не му бе писано отново да си поеме дъх. Веднага щом опитваше, заплашително и неумолимо биваше приклинчен в леглото под напора на двете тела. Те бяха толкова огромни, че изпод тях стърчаха само ръчичките и крачетата на нашия герой, наподобяващ размазана мишка, под здрава на планинарска обувка.

Тогава най-сетне схвана. Върху неговото жалко, изнемощяло, наказано от природата малко тяло, се бяха нахвърлили две купи мазнина, две огромни, добре угоени човешки пачи, настървени към бързо разкъсване, подтикнати от незадоволима страст. На всичко отгоре непрекъснато захранвани от прекалено количество алкохол. Техните страстни напори бяха по-страшни от лавина, защото тя пада само веднъж. Така двете чудовищни тела се сляха в един двутонен чук на любовта, който безмилостно удряше и удряше, за да може ритмично да изтръгне остатъците живот от нашия нещастен герой. Той напразно се опитваше да крещи. Винаги щом отвореше уста, нов удар на любовния чук избиваше думите от устата му. Дори не можеше да помръдне под тази маса, на която щеше да попадне даже и ако не бе изтощен до смърт.

И тогава, в този жесток съдбовен момент, нашият герой с ужас осъзна, че не е страшно да умре от глад и изтощение в някое пусто, скално подножие или пък да се задуши под някоя лавина. В нашето време на глобален туризъм дебне нова, по-ужасна смърт. По-ужасна с това, че е негероична, неромантична, мъчително-смешно банална. Та какво може да бъде по-лошо от това да издъхнеш не в славната самота на снежната преспа, а в топла планинска хижа, под телата на двама разголени и охранени немски туристи, които погрешно са решили точно на неговото съкрушено тяло да дадат изблик на най-големите радости на живота...

Превод: Иван Трифонов