Young wine romance in Bulgarian

РОМАНС С МЛАДО ВИНО 

Срещнах я на едно от тези народни веселия, където се пие младо вино от хартиени чаши, яде се мазно гъше месо, от високоговорителите се носят народни песни и където приятелските целувки са изпълнени със смисъл.

– Пийни си още, ще те поотпусне! – предложих ѝ още една чаша, без да се замисля кой знае колко и понеже тя сметна това за добра шега, я придърпах към себе си и в бързината открих под пуловерчето дребните, тайнствени хълмчета на гърдите ѝ. Не беше пияна и въпреки това не се отдръпна. Изглеждахме странно, тъй като беше по-висока от мен, но не с много. Ако височните ни не се изравняваха така чудно, докато седяхме на масата, може би нямаше да ми хрумне да се захвана с нея. Тя се присъедини към нас още в началото с две свои приятелки. Тях двете ги познавах, нея не. Стари използвачки, сръбнаха си от виното и хукнаха нанякъде без желание да се реваншират. Тя остана. Отначало ми изглеждаше подозрително внимателна. При това не приличаше на този тип момичета, на които им трябва към виното да имат и дребна занимавка, както на мен ми е нужна цигара. Може би тя си казваше, че ще намери този, истинският. А ако той не дойде, ще си намерим и сами! По-добре от обява във вестника и по-лошо, отколкото нежен романтик с продължително ухажване. И така, „Ура“, светът е твой! Не изглеждаше обаче изпълнена с много кураж. Вместо да се пресяга театрално към бутилката и да тормози черния си дроб, подлагайки го на изтощителен тест, тя само плахо пийваше от подадената чаша. Не беше и твърде секси. Черна, малко твърда коса, малки гърди и интригуващо лице зад металната рамка на старомодни очила.

Когато излизахме от кръчмата, се изгърбваше до мен, за да изравни разликата във височините ни. Щом стигнахме павилиончето, се огледа изплашено, за да не попадне в полезрението на някой свой познат. Разбира се, ухажор. Трябвало да се срещне с него, но той явно напразно престъпвал от крак на крак на уговореното място. Очевидно затова я целунах. Човъркащо усещане е да объркаш нечии планове.

И въпреки това беше загадка. Явно е могла да си избере и нещо по-добро. Наблизо седеше и един приятел, нейните тесни рамене можеха да му стигат точно под ръката. Не искаше, моля ти се. Освен нужната височина на мен ми липсваше и желанието всеки петък или събота да се повдигам на пръсти, за да мога да я целуна. Дори не можех, имах момиче и тя знаеше това.

– Повече няма да се видим, така ли? – попита ме. За миг изглеждаше, че за нея така е по-добре. Тази жена е истинска мистерия. Героиня от роман. На такава жена ѝ е нужна нежност, тактичност и голямо внимание, казвах си в препълнения автобус по пътя за вкъщи, пъхнал ръка под пуловерчето ѝ. Това беше проява на смелост, не защото се готвех да достигна нейните девически гърди, а по-скоро защото ме чакаха още три слоя дрехи и като грандиозен финал на програмата – дълго, неподатливо като бетон потниче. В такава ситуация не можеш да мислиш практично. Беше се навлякла като зелка и на мен не ми оставаше друго, освен със сълзи в очите, да преодолявам пласт по пласт.

– Бориш ли се? – попита ме с разбиране.

– Хмм – измънках безнадеждно загубен из гънките на блузата ѝ. Сви си корема и аз спечелих следващия сантиметър завоювана територия. Имаше нежна кожа, приятна на допир. Трепна слабо, когато плъзнах ръка по тялото ѝ, чак до гърдите. Учуди ме нейната доверчива податливост. Не си спомням подробностите, беше ми все едно, но нейното лице и по детски недодяланите целувки, раздавани с наивна решителност, не пасваха на тази сцена. През цялото време чувствах отдаденото ѝ, напрегнато тяло. Докъде ли би стигнала? Днес, с мен?

Бавно смъкнах ръка към нейния ханш и още по-надолу, по посока на панталоните. Стояхме твърде близо, притиснати от шумната маса на чуждите тела. Трябваше малко да я отблъсна от себе си. Бавно, малко по малко се протягах към ципа. Какво ли може да е чувството, когато държиш в ръката си част от дънки, най-вече в тази забранена област? Леко започнах да опипвам. Тя се поколеба за кратко, но накрая се реши. Сладката ми кифличка, крайно време е да продължа!

Докато автобусът подскачаше по неравния път и се накланяше на завоите, отново плъзнах ръка под пуловерчето. Не нагоре, а надолу. Под колана, още малко, под ластика на дантеленото бельо, още по-надолу, изплъзващо се докосване на пръстите, неподатливо твърдо валмо и... връхчетата на пръстите се изгубиха в нежна, влажна гънка. Въздъхна лекичко и опря глава на рамото ми.

– Точно в автобуса ли трябва да стане? – запротестира тихо.

Озовахме се в медицинската  градина. Дойде време да си кажем нещо и тя продума.

– Сама съм, никъде не ходя.

Внимателно отварях ципа, вече се чувствах като у дома си.

– Днес беше първият път, в който реших да отида някъде.

Бях нетърпелив, ципът се запъна и не се отваряше.

– Ти си супер.

Мислех за себе си.

– Бих искала... знаеш ли... просто да срещам хора, но такива, които се интерсуват от мен, просто така... но явно не го правя добре, не мога да се забавлявам с тях.  Когато има танци само си седя и никой не иска да танцува с мен... Така се зарадвах на днешния ден, знаеш ли, още никъде не съм била... и вкъщи родителите ми, и тези дълги, безсмислено дълги вечери. Чета криминални романи, обичам криминалните романи... С баща ми по телевизията гледаме хокей, но не можеш да го правиш постоянно... А и тези изморителни, празни съботи и недели... безнадеждни, убиващи сутрини, постоянно се будя, отивам на училище, убивам деня и се връщам вкъщи... Какво каза?

Бях казал, че девствеността е вредна. Съгласи се, кимваше ми на всичко, което казвах. И ми помогна с ципа. Но така и не се получи. Може би нямах достатъчно търпение за нейния личен бунт. А може би трябваше да бъда малко по-настоятелен и това щеше да доведе до хепи енд. В подобни моменти човек няма как да знае.

– Глупава съм, че не желая това от теб, много момичета със сигурност биха го поискали! - каза го самообвинително и прокара ръка през косата ми. Не опровергах това нейно надценяване, поласка ми. Тя въздъхна тъжно. Иска да не се омъжва, може би да остане девствена. А може би не, вероятно един ден всичко ще дойде от само себе си и без проблеми, не зная. Изпратих я до спирката и ѝ върнах сребърната гривна с кичозен надпис „LOVE“, която бях прибрал още в началото при нашето запознанство в кръчмата. За да не си мисли, че затова съм се лепнал за нея. След това я целунах и с крачките на герой от някакъв роман, я оставих на пустата трамвайна спирка.

За момент ме проследи с поглед. Голямо момиче с малки гърди и интригуващо лице. Бързо се обърнах и тихо запсувах, защото ми хрумна, че не съм чак толкова голям тежкар, за какъвто успях да ѝ се представя тая вечер. 

Превод: Станимир Стефанов